Валентина Радинска Август

Красимир Георгиев
„АВГУСТ”
Валентина Димитрова Радинска (р. 1951 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Надежда Кондакова


Валентина Радинска
АВГУСТ
                В памет на Марина Цветаева

Сол в мойта рана, в болката – болка: Марина.
Рано ли тръгнах, как ли ще стигна – кажи ми.
Август е пак, и в Елабуга свети рябина,
астри горят върху камъка с твоето име.

Август остана последното стихотворение,
в свободата на примката ясна от теб сътворено:
без чернова, на един дъх – от жеста ти точен!
Сипят се зрели звезди като многоточие...

Сол в мойта рана, в болката – болка: Марина.
Август започна, как ли ще свърши – кажи ми.
Страшен е пътят, и с мрак ни обгражда душите;
в негово име – толкоз радости бяха убити,

толкова рани – не зарастваха дълги години...
Твоите жестоки уроци ги помня, Марина:
сила щом нямаш, щом гърлото сухо немее –
с кърваво гърло ти трябва това да възпееш!

Август – напредва. Застрашително зрее рябина...
И чернова да е – пак ми е страшно, Марина!
Път след нозете ти: бурени чакат – да мина.
Рано ли тръгнах, как ли ще стигна – кажи ми...


Валентина Радинска
АВГУСТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Надежда Кондакова)
                Памяти Марины Цветаевой

Соль – в моей ране и боль – в моей боли. Марина,
рано ль я вышла, дойду ли когда-то, скажи мне.
Август опять, и в Елабуге светит рябина,
астры на камне горят, словно всё ещё живы.

Август – о, август! – последнее стихотворенье,
чёткой петли, сотворённой тобою, – свобода.
Всё на едином дыхании – без повторений,
и многоточием звёзды ложатся у входа.

Соль – в моей ране и боль – в моей боли, Марина,
август – вначале, а чем он закончится вскоре?
Страшен наш путь, и душа – это только мерило
радостей наших, во мраке сползающих в горе.

Сколько же ран нанесли нам мучители наши –
долгие годы! Марина, уроки я тоже
помню жестокие – в боли, и в немощи даже
горлом кровавым мне всё же воспеть это должно.

Август. Жара. Угрожающе зреет рябина.
Пусть черновик, но мне всё-таки страшно, Марина.
Я – за тобой. И пока все мои – ещё живы,
рано ль я вышла, дойду ли когда-то, скажи мне…